Изповед

Изповед

Знаеш ли, бягам прекалено дълго.
От истина, която не искам да приема,
защото тя ме наранява много.
И се страхувам да призная,
че не мога да живея без любов.
Затова я отричам, затова казвам, че не съществува.
Но тя е жива в мен, изгаря ме, бушува!
Имам нужда да е споделена,
да има, някой на когото да я дам.
Цялата до капка!
Искам, някой да ми подари любов!
Не искам повече, да се правя на неуязвима пред другите,
а когато съм сама, да плача като дете.
Уморих се да бягам от самата мен.
Искам да призная, но не мога.
Няма на кой!
А само ако имаше!
Не съм сама, но съм толкова самотна!
Усещам такова безразличие отсреща!
И отговарям със същото.
Това е мъчение!
Мъчение е да нося любовта,
без да мога да я призная,
без да мога да я дам.
Боли като криеш!
Изпепелява те!
Превръща те в празна лъскава обвивка.
Отвън красива и щастлива,
но отвътре ограбена и празна.
Това съм аз сега!

Измислен свят

Измислен свят

Живея в свят без любов, без подкрепа, без разбиране.
Свят в, който отричам любовта, за да не съм уязвима.
Живея насила!
В този свят има приятели, но не е достатъчно, за да съм щастлива.
Има и друг свят в, който живея.
Той е прекрасен!
В този свят отивам, когато съм тъжна и самотна.
Там има любов и аз вярвам в нея!
Не губя надежда, че и мен, някой отново ще обича.
Че ще срещна отново прекрасното чувство, любов.
И щом се почувствам тъжна, някой ще ме прегърне и утеши.
Там аз вярвам във всичко!
Мечтая за всичко!
Чувствам се жива.
Но този свят е измислен.
Не реален!
И когато си тръгна от там, отново съм сама.

Няма те

Няма те

Нищо друго не искам сега.
Никъде другаде не искам да съм.
Никой в моя живот не ме разбра,
само ти надникна в моята душа
и за миг я разгада.
Очите ти!
Бих гледала цял живот в очите ти!
Те бяха толкова красиви, топли и добри.
Обичам те безкрайно много,
но и болката е безкрайно силна!
Защото теб те няма, аз съм сама
тук на тази земя.
Няма те!
Тъмнина обзе моята душа
и тя заплака без да мога да я утеша.
Сякаш хиляди стрели,
пробождат моето сърце
и то заплака, но с кървави сълзи.
Болка!
Неистова болка изгаря лицето ми,
и как да се смее,
то вече не знае.
Бездна дълбока пред мен се отвори,
а от там никой не ще проговори.
Търсих обич,толкова дълго!
Лъгах се толкова много!
Отрекох се от всичко свято за мен.
Предадох себе си, за любовта,
но любов след теб така и не открих.
Сърцето ми бавно умира.
Душата ми бавно загасва.
Ако можех още веднъж да погледна в очите ти!
Ако можех още веднъж да се сгуша в ръцете ти!
Ако можех да чуя отново "обичам те"!
И аз да кажа"обичам те"!
Но не мога.
Затова ще кажа молитва за теб
с цялата обич от моята душа,
а тя се лута изгубена в света
и търси да срещне любовта!

Закъсняла разходка

Закъсняла разходка

Самотна китара засвири в нощта.
Мелодията се разнася с вятъра,
както се разнасят есенните листа.
Пада сълза и се слива с дъжда.
Заличава я бавно ...
Никой не ще чуе тъжната песен!
Никой не ще види горчивата сълза!
Късно е.
Дори някой да чуе и види,
тя няма да повярва!
Толкова пъти е вярвала!
Закъснялата разходка и дава покой.
Само тогава може да поплаче,
защото дъжда ще отмие най-сигурно сълзите,
защото когато е сама няма да чуят стона.
Блещукат фарове,забързани за някъде.
Но тя не бърза.
Бавно пристъпва в тъмната есенна нощ,
събира сили да се върне в реалността.
Самотата много и взима, но много и дава.
Краде от несбъднати щастливи мигове,
но учи да е силна и сама.
Изплакала сълзите.
Събрала сили.
Тя се връща отново.
Там я чакат, едно усмихнато дете!
И самотата.

С вкус на ягода

С вкус на ягода

Тъй дълго очите не могат да заспят!
И мислите ми все към теб летят.
Отново, неусетно сънят ме грабна,
понесе ме към чудно приказна страна.
В стая непозната аз се озовах
и в сладкия ти сън те познах.
С целувка нежна по твоето чело,
събудих те, и ти стана от топлото легло.
Слаба светлина,тиха музика и звездният блясък.
Една чайка тишината пронизва със крясък.
Топла септемврийска вечер с лек ветрец,
който развява завесата на отворения прозорец.
Вижда се ясното небе с хиляди звезди.
Дори голямата луна ще ни завиди!
Подавам ти чаша шампанско пенливо.
Вдигаме тост мълчаливо.
Започва нашата песен!
За танц е време в ранната есен.
Блусът свърши, но ние в прегръдка
се наслаждаваме на необятната гледка!
Чува се песента на щурците
и неспирния шум на вълните!
Пада звезда там над светещия фар!
Пожелах си в душата да има пожар!
"Пожелай си нещо" казах ти аз.
"но не казвай на глас"
Лунна пътека във водата се вижда.
А тя към реалния свят ни отвежда.
Събуждам се тихо, с усмивка!
Мисля за твоята нежна милувка!
Вечер когато неусетно заспя
и отново при теб отлетя!
С тихи стъпки в сънят ти ще идвам!
С целувки с вкус на ягода ще те целувам!

Среща

клипчето направи Поли


Среща

През горещата пустиня тръгнах аз сега.
За мечтата си красива мисля с тъга!
Жажда нетърпима отвътре ме гори!
Огъня в душата ти ми подари.
Около мен тайнствената тишина,
разказва ми легенда от древни времена!
Спомена за нас сега пробужда!
Там далеч при теб ме отвежда.
Пред мен красив оазис се разкрива,
там си ти и поглед жаден в мен се впива!
Тръпки бързи по тялото ми се разливат,
като забързаните мравки които се прибират.
Стоя пред теб с усмивка на лице!
Щастливо в този час е моето сърце.
Копнееше отдавна то за тази среща
и нежна топлина отново го обгръща!
Поглеждам в очите мили, с вяра,
те прозорец са към душа, толкова добра!
Заключила е тя дълбоко всяка злоба и тъга!
От нея блика само пъстра, весела дъга.
Тук съм където искам аз да съм.
Този момент сякаш е прекрасен сън.
Ще запазя спомена от тази среща
и той често ще идва в моите сънища!
Така ще те запомня мил и нежен.
Така ме запомни и мен в денят копнежен.
Не казвай сбогом, кажи до скоро!
Защото искам да се видим отново!

На лунна светлина

На лунна светлина


В здрача на залязващия ден,
искам да усетя,че си ти до мен!
Когато слънцето заспива
и лунна светлина огрява.
Ще погледна в твоите очи,
те нека ми говорят,гласът ти да мълчи!
Това съм аз,с изгарящо от страст сърце!
Стоя пред теб с усмихнато лице.
Забравила за минало и бъдеще,
тръпнейки само за нашето настояще!
С едва доловими силуети
прегърни ме силно ти!
Докосни ме с любовта си!
Пожарът в мене изгаси.
Да се изгубим в тъмнината,
да достигнем вечността.
Каквото искаш всичко ще ти дам,
защото аз отдавна те жадувам!

Тишина

Тишина

Бях отрекла любовта.
И все още е така.
Защо допуснах те до мен?
Почувствах се желана само за ден!
Извиси ме в небесата сини.
Страховете ми прогони,
но за миг бе всичко това!
Сега всичко е в мъгла.
Виждам как слънцето се скрива
и заедно с него всичко си отива!
Опитах се да те докосна,
да усетя малко топлина.
Напразно бе това!
Чувах само тишина!
Под обвивката красива
е душата сива!
Безчувствена,без жална
и толкова коварна,
защото и ти с лекота
нарани моята душа!

Копнеж

Копнеж

Копнея за гласът ти нежен
в шумният забързан ден.
Думите ти галят моята душа,
като топъл бриз зелените листа!
Копнея за очите ти дълбоки
в зноя на деня!
Те са езера студени,
в които искам да се потопя.
Копнея за усмивката ти мила
в раждането на нощта.
Тя е лековита и безценна,
към която аз съм пристрастена.
Копнея за ръцете ти горещи
в многото прохладни нощи.
Те топлят ме в прегръдки нежни,
като топло слънце след бури снежни!
Копнея да си до мен сега,
когато съм съвсем сама!

Отново с тъга

клипчето е направено от Поли и аз

Отново с тъга

Тъгата отново при мен е дошла!
Прегърна ме силно с тежка ръка!
Както нощта прегръща деня
и с черна мантия покрива топлата земя!
Тя застива под тъмното небе,
както и моята душа от твоето ледено сърце!
Поглеждам към чашата пълна,пенлива,
но не с алкохол от мъка прелива!
Изпивам до дъно горчивата жлъч!
Преглъщам ги трудно,обиди и глъч!
Изплаках толкова сълзи до сега!
Искам да забравя всичко това.
Да намеря своя собствен мир,
но не тук до теб,в необятната шир!
Където няма горчиви лъжи!
Където няма разбити мечти!
Там има кристално чиста вода
сливаща се с небето в прекрасна синева!
Но връщам се пак в реалният свят
и отново с тъга заспива денят!

Не разбрана

Не разбрана


Знаеш ли как душата ми крещи?
Защото ти без жал я нарани!
Разкрих ти цялата си същност,
макар да криех своята външност!
Но не те виня,упреквам себе си сама,
защото не единствен ти предаваш ме така!
Сълзите ми са тихи капки на пролетният дъжд,
които галят нежно покълналата ръж.
След тях слънцето изгрява!
И аз ще мога бързо да забравя,
как разкрих се с надежда за промяна,
а за пореден път останах не разбрана!

Отново свободна

клипчето е направено от моята приятелка Поли и аз


Отново свободна


Живеех като в океан свободна!
Плувах към безкрайна синева!
Сега съм в аквариум,самотна рибка,
забравила за радост всяка.
А сякаш водата всеки миг пресъхва
и живота от мене се откъсва!
Но знам не е дошъл моят ред
и гледам с надежда все напред!
Изгарящото слънце скрива своите лъчи,
в залез,огнено червен,виждам твоите очи!
Това си ти,от моето минало щастливо!
Около мен отново всичко е красиво!
Ела при мен,гледам те без страх!
Искам отново да чуя твоя смях.
Разбий кристалният затвор,
вземи ме с теб в безкрайният простор!
Ще плувам отново аз свободна,
отпусната на най-пенливата вълна!
Без дори и шепот да отроня.
Тя пътя знае,към тебе ме понася
и като в сън отново съм до теб сега!
А ти докосваш ме с нежна,галеща ръка.
Изтръгна ме от самотни,тъжни дни!
Пробуди трепети,отдавна забравени,
които като пеперуди пъргави,игриви
ме понасят към небесата сини!
Няма го вече този стъклен свят!
Виждам ясно звездите как блестят.
И мога да докосна всяка една,
защото ти си тук до мен точно сега!

Когато бях твоя...

клипчето е направено от моята приятелка Поли и аз


Когато бях твоя...


Заставам пред теб и гледам своя живот,който ми навява тъга.
Спомням си сълзите от страданието,които давеха моята душа!
Знам съдбата ни срещна,искаше аз да страдам!
Гледах в твоите очи,но те не ме виждаха,не виждаха болката в мен!
Виках твоето име,но ти не ме чуваше,не чуваше моя стон!
Изгарях отвътре,но ти ми предлагаше топлина,не мигове страстни.
Мислите ми препускаха,но ти не ми даваше покой,връщаше лоши спомени!
Копнеех за твоите ръце,но те не бяха до мен,прегръщаха друга.
Даваше ми надежда,но след миг я разбиваше на хиляди парчета!
Искам да забравя времето,когато бях твоя,
опитвайки се да скрия в себе си цялата болка!
мъчейки се да запазя нещо,което е било лъжа.
А за теб сякаш никога не съм съществувала!
Не моля за обич,ти не знаеш какво е любовта!
Не искам разбиране,ти никога не ме разбра!
Не чакам уважение,не уважаваш дори своята душа!
Сляп си за това което правя.
Глух си за това което казвам.
И все още стоя пред празната ти душа,която ми изпрати съдбата,
а тя става все по-силна след всяка моя сълза!!!

Болка

Болка

Всеки ден се питам заслужава ли си болката?
Болката от това,че си безразличен!
Болката от това,че когато плача теб те няма да ме утешиш!
Болката от това,че когато съм ти нужна винаги съм тук!
Болката от това,че много години ти давах любов,
а получавах страдание!
Времето заличава бавно,но сигурно всяка следа от любовта!
И остава само навика да съм с теб,
но от това боли още повече!
Боли то това,че си до мен,но съм сама!
Всеки ден се питам,ще мога ли да живея без любов?
Всеки ден се питам,ще издържа ли тази болка още дълго???

Реалност

Реалност

Усмихвам се,но всъщност плача.
Плача за това ,че искам да съм обичана,
но не вярвам в любовта!
Живея,но всъщност умирам.
Умирам защото искам щастие,
но получавам болка!
Обичам те ,но всъщност те мразя.
Обичам те за това което беше и
те мразя за това което си сега!
Говоря ,но всъщност мълча.
Казвам ти неща,
но не и това което искам.
Летя,но всъщност пълзя.
Мисля за живота който исках,
но живея този,който не искам!
Спя,но всъщност съм будна.
Мисля,че сънувам кошмар,
но това е самата РЕАЛНОСТ!!!

Надежда

Надежда

В душата ми е пълен мрак!
Лутам се в тази тъмнина,
но не виждам нито знак.
Не виждам малко светлина!
Чувам само гласове,
но те са толкова далечни!
Сякаш от други светове!
И крещя"Не искам думи жлъчни!"
Настъпва тишина!
Виждам светлина!
Малък лъч надежда!
Истина или лъжа!
Да тръгна ли по пътя непознат?
Или да се лутам в своя тъмен свят?
Повикай ме!
Сама нямам смелост.
Почакай ме!
Вървя от цяла вечност.
Помогни да се спася!
Искам отново да летя!
Да видя слънчеви лъчи!
И твоите влюбени очи!
Искам твоя нежен глас,
да стопли душата ми за в час!
Само ти ме караш да се смея!
И в страсти сладки да треперя!
Говори не спирай!
Искам да достигна твоя рай!
Посрещни ме с нежна топлина!
И ще съм твоя за вечни времена!

Ледена целувка

Ледена Целувка

Позволи ми да те целуна за последен път!
С тази целувка ще усетиш студът.
Това е последният миг,когато си до мен,
но дори и допира на устните ни е студен!
Няма огън,само пепел,който вятърът разпилява
и всичко наоколо се замъглява.
Не можем от угасналата жар да запалим дори искра!
Не се усеща вече топлината на дома!
Всичко е изстинало,дори вледенено!
Хубавите спомени,всичко е забравено!
Не можем да се стоплим до угасналият огън
и ти и аз търсим топлина навън!
След като не е топло,когато се целунем,
след като не виждаме нищо,когато се погледнем,
сърцата са напълно вледенени!
Душите са без жал обрулени!
Пред теб мълча,целувам те,с ледена целувка за последен път!!!

Моят малък ангел

Моят малък ангел

От както се появи в моя живот
изпълваш дните ми със радост.
Ти си утрото,с което се събуждам
и си вечерта с която аз заспивам.
Има мигове тревожни,
в които да треперя.
Пролееш ли една сълза,
разкъсва се моята душа!
Озари ли се с усмивка твоето лице,
в миг забравя всички болки моето сърце.
Погледнеш ли ме с невинни детски очи,
слънце ме огрява с весели лъчи!
Ти си моят малък ангел,
който в прегръдка мънички пръстчета е вплел.
Отпускайки се на моите ръце с доверие,
търсейки закрила като малко,крехко цвете!
Ти си,като нежна песен,
която заглушава падащи листа в мрачна есен
и ме кара аз също да запея!
Ти си радостта за която аз живея!!!


за моята дъщеричка Марина

Силвия Николова