25 януари 2016

Дадох ти любов

Дадох ти любов

 

Дори най-искрените думи в най-тъжната поема,
не биха разчувствали човек ако не вникне
в смисъла на всичко казано!
Аз за теб написах много, много и ти казах.
Казвах всичко, искаш или не.
Думите оставаха във времето не чути,
не осъзнати, просто думи хвърлени в нищото.
А за мен ти бе всичко, всичко за което аз живях
и всичко за което мислех!
Това е толкова болезнено за мен!
Боли, че не чуваш нито дума.
Боли, че не виждаш нито една сълза.
Но как би могъл?
Ти чуваш само своите мисли и
усещаш само своите сълзи, трити от моите ръце.
Ръце които те прегръщат и отрупват с ласки,
думи които те успокояват.
Но след като съм излекувала душата и тялото,
ме забравяш, обвиняваш и наказваш.
Наказваш за доброто сторено от мен.
Какво ми даде ти?
Обиди, обвинения, сълзи.
Какво ти дадох аз?
Любов!
Любов такава, че забравих себе си заради теб.

Искам те

Искам те



Как да кажа сбогом, като всичко е неизживяно?
Всеки миг с теб е краден, как да го оставя?
Как да оставя любов която ме изгаря?
Изгаря всяка частица от моята същност!
Не изживени са дори кавгите между нас!
Неизживяна е нашата любовта!
Нашата болка, нашата наслада!
Ние нямахме нашето ние.
Всеки ден се чудя как да го напиша нашето?
Няма как да напишеш нещо,
което не е почнало и не е свършило.
Кое да напиша ?
Аз те искам, ти ме искаш и не знаеш как!?
Не знаеш как боли от това твое”не знам”!
Всичко в мен те иска, искам твоята душа.
Искам твоите докосвания, твоите думи.
Искам всичко от теб!
Не знам защо, това е мистерия?
Знам че те искам!

19 януари 2016

Студ



Студ

Тази нощ скована от студа.
Но не студ, по скоро самота!
Снегът навън, покрил всичко в бяло.
Но не в бяло, душата ми е в черно було.
Небето украсено със звезди.
Но не звезди, сърцето ми празно все кънти!
Нощта спокойна спи своя сън,
но не сън, кошмарите в мен са, не навън!

03 декември 2015

Въпросник



Въпросник

Възможно ли е човек  да ти разбие сърцето хиляди пъти?
Можеш ли да му позволиш?
Възможно ли е заради един човек да плачеш безброй пъти?
Можеш ли да си го позволиш?
Възможно ли е да мечтаеш за един човек всеки ден?
Можеш ли да спреш?
Възможно ли е да мислиш, че нещата ще са различни всеки ден?
Можеш ли да е така ?
Възможно ли е да се заблуждаваш всеки път?
Можеш ли да живееш в заблуда?
Възможно ли да се нарича любов, след като това боли?
Може ли любовта да е болка?

25 януари 2015

Докажи



Докажи


Любовта не е празнословие!
Любовта е действие.
Обичаш ли, не го казваш!
Обичаш ли, доказваш!
Не е нужно да хабиш думите!
Угоди на душите.
За какво са само празните слова?
Като не чувствам нищо след това.
Не ни наказвай в нерадост!
Направи любовта ни реалност.

20 януари 2015

Жена



Жена


Силна съм, това е същността ми.
Обожавам се такава!
Контрола, това е личността ми.
Обичам всичко да е както искам.
Горда съм, това е достойнството ми!
Не дължа никому нищо.
Вярваща съм, това е в душата ми.
Уповавам се на нещо велико.
Наивна съм, това е слабостта ми!
Подавам се на всичко.
Грешна съм това е живота ми!
Съгрешила съм, това е вината ми.
Но най-много обичам теб!
Ти си в главата, сърцето и душата!
Въпреки силата, контрола и гордостта,
наивността, вярата и любовта ме предават
и ме правят просто жена!

04 януари 2015

за а последен път



За последен път


Пия за теб измамнице!
За измамните, хубави думи.
За теб лъжкиньо!
Плача заради теб продажнице!
За продажната ти същност.
Заради алчността ти.
И смееш да се наречеш любов!?
Съвест нямаш, убиваш всеки!
Мен ме унищожи.
Сърце не ми остана.
Какво ще разбиваш сега?
За како да мечтая?
Нали ти си онази, която насърчава!?
Не ти вярвам вече!
Подлостта ти ме уби!
От сега съм без сърце.
За последен път обичах.