Отведи ме

Отведи ме

Вземи ме!
Отведи ме!
Далеко от града,
далеко от света.
Да не виждат хорските очи,
да ни виждат само слънчеви лъчи.
Там където времето е спряло!
Там където ще сме едно цяло!
Вземи ме!
Отведи ме!
Далеко от живота скучен.
Далеко от денят ми мрачен.
Там където небето се слива със земята.
Там където е най-красива синевата.
Вземи ме!
Отведи ме!

Не искам да забравя

Не искам да забравя


Не мога да забравя,
как сърцето полудява,
душата в пламъци изгаря
и тялото без дъх остава!

Мога ли да забравя?
Едни очи, които гледат в мeн така,
сякаш съм една, едничка на света!
Не искам да забравя,
как спира ми дъха,
когато погледнеш ме така!

Мога ли да забравя?
Тези устни, които целуват
толкоз страстно, че чак следа оставят!
Не искам да забравя,
изгарящата диря,
която усещам дълго след това!

Мога ли да забравя?
Едни ръце, силни, но и толкоз нежни,
щом разтапят ме като кубче лед!
Не искам да забравя,
как палиш в мен страстта
докосвайки едва, едва!

Не искам да забравя,
едно сърце, което чувам как тупти,
полудяло от любов към мен.
Една пламнала душа търсеща
в моята да се приюти.
Едни ръце копнеещи
да прегръщат нежно само мен.