Когато бях твоя...

клипчето е направено от моята приятелка Поли и аз


Когато бях твоя...


Заставам пред теб и гледам своя живот,който ми навява тъга.
Спомням си сълзите от страданието,които давеха моята душа!
Знам съдбата ни срещна,искаше аз да страдам!
Гледах в твоите очи,но те не ме виждаха,не виждаха болката в мен!
Виках твоето име,но ти не ме чуваше,не чуваше моя стон!
Изгарях отвътре,но ти ми предлагаше топлина,не мигове страстни.
Мислите ми препускаха,но ти не ми даваше покой,връщаше лоши спомени!
Копнеех за твоите ръце,но те не бяха до мен,прегръщаха друга.
Даваше ми надежда,но след миг я разбиваше на хиляди парчета!
Искам да забравя времето,когато бях твоя,
опитвайки се да скрия в себе си цялата болка!
мъчейки се да запазя нещо,което е било лъжа.
А за теб сякаш никога не съм съществувала!
Не моля за обич,ти не знаеш какво е любовта!
Не искам разбиране,ти никога не ме разбра!
Не чакам уважение,не уважаваш дори своята душа!
Сляп си за това което правя.
Глух си за това което казвам.
И все още стоя пред празната ти душа,която ми изпрати съдбата,
а тя става все по-силна след всяка моя сълза!!!

Болка

Болка

Всеки ден се питам заслужава ли си болката?
Болката от това,че си безразличен!
Болката от това,че когато плача теб те няма да ме утешиш!
Болката от това,че когато съм ти нужна винаги съм тук!
Болката от това,че много години ти давах любов,
а получавах страдание!
Времето заличава бавно,но сигурно всяка следа от любовта!
И остава само навика да съм с теб,
но от това боли още повече!
Боли то това,че си до мен,но съм сама!
Всеки ден се питам,ще мога ли да живея без любов?
Всеки ден се питам,ще издържа ли тази болка още дълго???

Реалност

Реалност

Усмихвам се,но всъщност плача.
Плача за това ,че искам да съм обичана,
но не вярвам в любовта!
Живея,но всъщност умирам.
Умирам защото искам щастие,
но получавам болка!
Обичам те ,но всъщност те мразя.
Обичам те за това което беше и
те мразя за това което си сега!
Говоря ,но всъщност мълча.
Казвам ти неща,
но не и това което искам.
Летя,но всъщност пълзя.
Мисля за живота който исках,
но живея този,който не искам!
Спя,но всъщност съм будна.
Мисля,че сънувам кошмар,
но това е самата РЕАЛНОСТ!!!

Надежда

Надежда

В душата ми е пълен мрак!
Лутам се в тази тъмнина,
но не виждам нито знак.
Не виждам малко светлина!
Чувам само гласове,
но те са толкова далечни!
Сякаш от други светове!
И крещя"Не искам думи жлъчни!"
Настъпва тишина!
Виждам светлина!
Малък лъч надежда!
Истина или лъжа!
Да тръгна ли по пътя непознат?
Или да се лутам в своя тъмен свят?
Повикай ме!
Сама нямам смелост.
Почакай ме!
Вървя от цяла вечност.
Помогни да се спася!
Искам отново да летя!
Да видя слънчеви лъчи!
И твоите влюбени очи!
Искам твоя нежен глас,
да стопли душата ми за в час!
Само ти ме караш да се смея!
И в страсти сладки да треперя!
Говори не спирай!
Искам да достигна твоя рай!
Посрещни ме с нежна топлина!
И ще съм твоя за вечни времена!

Ледена целувка

Ледена Целувка

Позволи ми да те целуна за последен път!
С тази целувка ще усетиш студът.
Това е последният миг,когато си до мен,
но дори и допира на устните ни е студен!
Няма огън,само пепел,който вятърът разпилява
и всичко наоколо се замъглява.
Не можем от угасналата жар да запалим дори искра!
Не се усеща вече топлината на дома!
Всичко е изстинало,дори вледенено!
Хубавите спомени,всичко е забравено!
Не можем да се стоплим до угасналият огън
и ти и аз търсим топлина навън!
След като не е топло,когато се целунем,
след като не виждаме нищо,когато се погледнем,
сърцата са напълно вледенени!
Душите са без жал обрулени!
Пред теб мълча,целувам те,с ледена целувка за последен път!!!

Моят малък ангел

Моят малък ангел

От както се появи в моя живот
изпълваш дните ми със радост.
Ти си утрото,с което се събуждам
и си вечерта с която аз заспивам.
Има мигове тревожни,
в които да треперя.
Пролееш ли една сълза,
разкъсва се моята душа!
Озари ли се с усмивка твоето лице,
в миг забравя всички болки моето сърце.
Погледнеш ли ме с невинни детски очи,
слънце ме огрява с весели лъчи!
Ти си моят малък ангел,
който в прегръдка мънички пръстчета е вплел.
Отпускайки се на моите ръце с доверие,
търсейки закрила като малко,крехко цвете!
Ти си,като нежна песен,
която заглушава падащи листа в мрачна есен
и ме кара аз също да запея!
Ти си радостта за която аз живея!!!


за моята дъщеричка Марина

Силвия Николова