Опустяла душа

Опустяла душа


Знаеш ли сърцето ми е свито
от толкова обиди и тъга.
Омръзна му да страда
от чужди грешки,
от чужда простота!
Душата ми е пуста, опустяла
и лошо е, че спря да търси добрина,
не иска вече ни борба!
Сега се дави сам, сама
обгърната в лицемерие и лъжа,
а някога не бе такава.
Не бе лъжлива и измамна!
Не бе, но превърна се в такава,
защото много я бутаха в калта.
Сега мисли само за наслада
и ни за капка добрина!

Тайната съставка

Тайната съставка


Изпращам ти сърцето си в кутия,
защото то на теб принадлежи.
Направих шоколад с магия,
оставих го да отлежи.
И тайната съставка сложих,
аз познавам я добре.
Отдавна, знаеш, даде и я вкусих,
така открадна моето сърце.
От тогава не спирам аз да мисля,
какво ли би било?
Ако можех да те видя,
не през плазмено стъкло.
Ако можех да погледна, в твоите очи
и сякаш слънце ще ме гали
с топли, парещи лъчи.
Така не ще боли!
Но болката е сладка!
Знаейки, че ти си там,
че опитваш тайната съставка,
всеки път, когато ти я дам.
И приемаш моята магия,
без отрова, без лъжи!
Затова изпращам ти сърцето си в кутия,
защото то на теб принадлежи!

За теб, за мен, за нас

За теб, за мен, за нас

Отново в сънят ми ти дойде,
но този път не беше сам.
Тя имаше лице, сърце,
а аз не исках да е там.
Този път и аз не бях сама,
но пак усещах празнота!
Прегръщаше ме когато тя затваряше очи,
докосвах те когато той извръщаше глава от нас.
Избягахме от тях и слънцето ни галеше с лъчи.
Вятърът пееше ни песен с нежен глас,
но изведнъж небето посивя.
Земята се покри с паднали листа
и там в далечината, някой ни видя.
Така умря последната мечта.
За теб, за мен, за нас!
Прегърнах те силно, целунах те нежно!
Сърцето ми застина в ужас,
защото завинаги остава тъжно!
Щом не си до мен
и аз не съм до теб!

Да живееш насила

Да живееш насила

Кажи ми ще можеш ли ти да живееш така!
Сякаш си кукла, без мисъл, без глас!
Сякаш някой нарочно смразява кръвта!
Сякаш ти връзва крилете когато летиш
и падаш надолу ужасен и крещиш!
Сякаш някой ти удря шамар,
когато се смееш, когато си щастлив
и започваш да плачеш от обида от гняв!
Сякаш си никой за него,но той още държи
да контролира всяка частица ум, тяло, сърце,
а ти може би уплашен и безсилен да мълчиш,
а може би уморен от битки просто седиш.
Да казваш"обичам те"хей така,
защото очаква от теб точно това!
Да се смееш и радваш с него,
но когато той тихо заспи,
да страдаш и преглъщаш горчиви сълзи!
Да се смееш насила,
да обичаш насила,
да живееш насила!
Кажи ми, ти ще можеш ли да живееш така?