Тишина

Тишина

Бях отрекла любовта.
И все още е така.
Защо допуснах те до мен?
Почувствах се желана само за ден!
Извиси ме в небесата сини.
Страховете ми прогони,
но за миг бе всичко това!
Сега всичко е в мъгла.
Виждам как слънцето се скрива
и заедно с него всичко си отива!
Опитах се да те докосна,
да усетя малко топлина.
Напразно бе това!
Чувах само тишина!
Под обвивката красива
е душата сива!
Безчувствена,без жална
и толкова коварна,
защото и ти с лекота
нарани моята душа!

Копнеж

Копнеж

Копнея за гласът ти нежен
в шумният забързан ден.
Думите ти галят моята душа,
като топъл бриз зелените листа!
Копнея за очите ти дълбоки
в зноя на деня!
Те са езера студени,
в които искам да се потопя.
Копнея за усмивката ти мила
в раждането на нощта.
Тя е лековита и безценна,
към която аз съм пристрастена.
Копнея за ръцете ти горещи
в многото прохладни нощи.
Те топлят ме в прегръдки нежни,
като топло слънце след бури снежни!
Копнея да си до мен сега,
когато съм съвсем сама!

Отново с тъга

клипчето е направено от Поли и аз

Отново с тъга

Тъгата отново при мен е дошла!
Прегърна ме силно с тежка ръка!
Както нощта прегръща деня
и с черна мантия покрива топлата земя!
Тя застива под тъмното небе,
както и моята душа от твоето ледено сърце!
Поглеждам към чашата пълна,пенлива,
но не с алкохол от мъка прелива!
Изпивам до дъно горчивата жлъч!
Преглъщам ги трудно,обиди и глъч!
Изплаках толкова сълзи до сега!
Искам да забравя всичко това.
Да намеря своя собствен мир,
но не тук до теб,в необятната шир!
Където няма горчиви лъжи!
Където няма разбити мечти!
Там има кристално чиста вода
сливаща се с небето в прекрасна синева!
Но връщам се пак в реалният свят
и отново с тъга заспива денят!

Не разбрана

Не разбрана


Знаеш ли как душата ми крещи?
Защото ти без жал я нарани!
Разкрих ти цялата си същност,
макар да криех своята външност!
Но не те виня,упреквам себе си сама,
защото не единствен ти предаваш ме така!
Сълзите ми са тихи капки на пролетният дъжд,
които галят нежно покълналата ръж.
След тях слънцето изгрява!
И аз ще мога бързо да забравя,
как разкрих се с надежда за промяна,
а за пореден път останах не разбрана!