Тишина

Тишина

Бях отрекла любовта.
И все още е така.
Защо допуснах те до мен?
Почувствах се желана само за ден!
Извиси ме в небесата сини.
Страховете ми прогони,
но за миг бе всичко това!
Сега всичко е в мъгла.
Виждам как слънцето се скрива
и заедно с него всичко си отива!
Опитах се да те докосна,
да усетя малко топлина.
Напразно бе това!
Чувах само тишина!
Под обвивката красива
е душата сива!
Безчувствена,без жална
и толкова коварна,
защото и ти с лекота
нарани моята душа!