Не разбрана

Не разбрана


Знаеш ли как душата ми крещи?
Защото ти без жал я нарани!
Разкрих ти цялата си същност,
макар да криех своята външност!
Но не те виня,упреквам себе си сама,
защото не единствен ти предаваш ме така!
Сълзите ми са тихи капки на пролетният дъжд,
които галят нежно покълналата ръж.
След тях слънцето изгрява!
И аз ще мога бързо да забравя,
как разкрих се с надежда за промяна,
а за пореден път останах не разбрана!