Кафе със сълзи
Чаша сутрешно кафе, което горчи,
овкусено със солени сълзи.
Сълзи изплакани от нейното сърце,
като капките дъжд валят от сивото небе.
Бореше се тя с тях до сега!
Преглъщаше ги трудно, тъжната душа!
Думите напират искат да се чуват,
но умът, защо казва, нека да мълчат?
Ум, сърце, душа!
Това е най-трудната борба!
Игра на две жени,
а може да се каже, че водеха войни!
Едната подло се прикрива, наричаща се майка,
използва две невинни средства, своите деца!
Другата свикнала да е такава,
все още пазена във тайна.
Бори се безучастно с мълчание.
Използва само своето влюбено сърце!
Казва си "Радвай се ликувай",
отпивайки глътка кафе, със сълзи!
