Изповед

Изповед

Знаеш ли, бягам прекалено дълго.
От истина, която не искам да приема,
защото тя ме наранява много.
И се страхувам да призная,
че не мога да живея без любов.
Затова я отричам, затова казвам, че не съществува.
Но тя е жива в мен, изгаря ме, бушува!
Имам нужда да е споделена,
да има, някой на когото да я дам.
Цялата до капка!
Искам, някой да ми подари любов!
Не искам повече, да се правя на неуязвима пред другите,
а когато съм сама, да плача като дете.
Уморих се да бягам от самата мен.
Искам да призная, но не мога.
Няма на кой!
А само ако имаше!
Не съм сама, но съм толкова самотна!
Усещам такова безразличие отсреща!
И отговарям със същото.
Това е мъчение!
Мъчение е да нося любовта,
без да мога да я призная,
без да мога да я дам.
Боли като криеш!
Изпепелява те!
Превръща те в празна лъскава обвивка.
Отвън красива и щастлива,
но отвътре ограбена и празна.
Това съм аз сега!