Изповед

Изповед

Знаеш ли, бягам прекалено дълго.
От истина, която не искам да приема,
защото тя ме наранява много.
И се страхувам да призная,
че не мога да живея без любов.
Затова я отричам, затова казвам, че не съществува.
Но тя е жива в мен, изгаря ме, бушува!
Имам нужда да е споделена,
да има, някой на когото да я дам.
Цялата до капка!
Искам, някой да ми подари любов!
Не искам повече, да се правя на неуязвима пред другите,
а когато съм сама, да плача като дете.
Уморих се да бягам от самата мен.
Искам да призная, но не мога.
Няма на кой!
А само ако имаше!
Не съм сама, но съм толкова самотна!
Усещам такова безразличие отсреща!
И отговарям със същото.
Това е мъчение!
Мъчение е да нося любовта,
без да мога да я призная,
без да мога да я дам.
Боли като криеш!
Изпепелява те!
Превръща те в празна лъскава обвивка.
Отвън красива и щастлива,
но отвътре ограбена и празна.
Това съм аз сега!

Измислен свят

Измислен свят

Живея в свят без любов, без подкрепа, без разбиране.
Свят в, който отричам любовта, за да не съм уязвима.
Живея насила!
В този свят има приятели, но не е достатъчно, за да съм щастлива.
Има и друг свят в, който живея.
Той е прекрасен!
В този свят отивам, когато съм тъжна и самотна.
Там има любов и аз вярвам в нея!
Не губя надежда, че и мен, някой отново ще обича.
Че ще срещна отново прекрасното чувство, любов.
И щом се почувствам тъжна, някой ще ме прегърне и утеши.
Там аз вярвам във всичко!
Мечтая за всичко!
Чувствам се жива.
Но този свят е измислен.
Не реален!
И когато си тръгна от там, отново съм сама.