27 април 2009

Надежда


Надежда

В душата ми е пълен мрак!
Лутам се в тази тъмнина,
но не виждам нито знак.
Не виждам малко светлина!
Чувам само гласове,
но те са толкова далечни!
Сякаш от други светове!
И крещя"Не искам думи жлъчни!"
Настъпва тишина!
Виждам светлина!
Малък лъч надежда!
Истина или лъжа!
Да тръгна ли по пътя непознат?
Или да се лутам в своя тъмен свят?
Повикай ме!
Сама нямам смелост.
Почакай ме!
Вървя от цяла вечност.
Помогни да се спася!
Искам отново да летя!
Да видя слънчеви лъчи!
И твоите влюбени очи!
Искам твоя нежен глас,
да стопли душата ми за в час!
Само ти ме караш да се смея!
И в страсти сладки да треперя!
Говори не спирай!
Искам да достигна твоя рай!
Посрещни ме с нежна топлина!
И ще съм твоя за вечни времена!


1 коментар: