Дадох ти любов
Дори най-искрените думи в най-тъжната поема,
не биха разчувствали човек ако не вникне
в смисъла на всичко казано!
Аз за теб написах много, много и ти казах.
Казвах всичко, искаш или не.
Думите оставаха във времето не чути,
не осъзнати, просто думи хвърлени в нищото.
А за мен ти бе всичко, всичко за което аз живях
и всичко за което мислех!
Това е толкова болезнено за мен!
Боли, че не чуваш нито дума.
Боли, че не виждаш нито една сълза.
Но как би могъл?
Ти чуваш само своите мисли и
усещаш само своите сълзи, трити от моите ръце.
Ръце които те прегръщат и отрупват с ласки,
думи които те успокояват.
Но след като съм излекувала душата и тялото,
ме забравяш, обвиняваш и наказваш.
Наказваш за доброто сторено от мен.
Какво ми даде ти?
Обиди, обвинения, сълзи.
Какво ти дадох аз?
Любов!
Любов такава, че забравих себе си заради теб.
