Още един ден

Още един ден

Още един ден, мислите за теб
нахлуват без да питат.
Още един ден с нетърпение очаквам да те видя.
Да докосна милото лице,
с поглед да усетя твоето сърце.
С целувка нежна да запалиш всичко в мен
и с копнеещи ръце да се сгуша в теб.
Денят бавно отминава
аз чувам само твоят глас.
Далеч си,не си до мен,
а така силно те желая!
Денят вече е към своя край,
ето идваш да ме отведеш
в един прекрасен рай!
Мигове на сладост и наслада,
но защо е толкоз кратко?
Времето с теб лети.
Целувам те и с поглед страдащ,
казвам не тръгвай, остани!
За жалост знам, не можеш.
Още една нощ в която съм сама!
Още една нощ заспивам само с мисълта!

На теб любов

На теб любов


Усещам лекота ,
сякаш всеки миг ще полетя.
Душата ми пее песен,
но не тъжна като есен.
Песен красива като пролетта,
песента на любовта.
Усмивка озарява моето лице.
Ускорено бие и моето сърце.
Защото отвърнах аз на твоя зов.
Усмихвам се на теб любов.

Отведи ме

Отведи ме

Вземи ме!
Отведи ме!
Далеко от града,
далеко от света.
Да не виждат хорските очи,
да ни виждат само слънчеви лъчи.
Там където времето е спряло!
Там където ще сме едно цяло!
Вземи ме!
Отведи ме!
Далеко от живота скучен.
Далеко от денят ми мрачен.
Там където небето се слива със земята.
Там където е най-красива синевата.
Вземи ме!
Отведи ме!

Не искам да забравя

Не искам да забравя


Не мога да забравя,
как сърцето полудява,
душата в пламъци изгаря
и тялото без дъх остава!

Мога ли да забравя?
Едни очи, които гледат в мeн така,
сякаш съм една, едничка на света!
Не искам да забравя,
как спира ми дъха,
когато погледнеш ме така!

Мога ли да забравя?
Тези устни, които целуват
толкоз страстно, че чак следа оставят!
Не искам да забравя,
изгарящата диря,
която усещам дълго след това!

Мога ли да забравя?
Едни ръце, силни, но и толкоз нежни,
щом разтапят ме като кубче лед!
Не искам да забравя,
как палиш в мен страстта
докосвайки едва, едва!

Не искам да забравя,
едно сърце, което чувам как тупти,
полудяло от любов към мен.
Една пламнала душа търсеща
в моята да се приюти.
Едни ръце копнеещи
да прегръщат нежно само мен.

Опустяла душа

Опустяла душа


Знаеш ли сърцето ми е свито
от толкова обиди и тъга.
Омръзна му да страда
от чужди грешки,
от чужда простота!
Душата ми е пуста, опустяла
и лошо е, че спря да търси добрина,
не иска вече ни борба!
Сега се дави сам, сама
обгърната в лицемерие и лъжа,
а някога не бе такава.
Не бе лъжлива и измамна!
Не бе, но превърна се в такава,
защото много я бутаха в калта.
Сега мисли само за наслада
и ни за капка добрина!

Тайната съставка

Тайната съставка


Изпращам ти сърцето си в кутия,
защото то на теб принадлежи.
Направих шоколад с магия,
оставих го да отлежи.
И тайната съставка сложих,
аз познавам я добре.
Отдавна, знаеш, даде и я вкусих,
така открадна моето сърце.
От тогава не спирам аз да мисля,
какво ли би било?
Ако можех да те видя,
не през плазмено стъкло.
Ако можех да погледна, в твоите очи
и сякаш слънце ще ме гали
с топли, парещи лъчи.
Така не ще боли!
Но болката е сладка!
Знаейки, че ти си там,
че опитваш тайната съставка,
всеки път, когато ти я дам.
И приемаш моята магия,
без отрова, без лъжи!
Затова изпращам ти сърцето си в кутия,
защото то на теб принадлежи!

За теб, за мен, за нас

За теб, за мен, за нас

Отново в сънят ми ти дойде,
но този път не беше сам.
Тя имаше лице, сърце,
а аз не исках да е там.
Този път и аз не бях сама,
но пак усещах празнота!
Прегръщаше ме когато тя затваряше очи,
докосвах те когато той извръщаше глава от нас.
Избягахме от тях и слънцето ни галеше с лъчи.
Вятърът пееше ни песен с нежен глас,
но изведнъж небето посивя.
Земята се покри с паднали листа
и там в далечината, някой ни видя.
Така умря последната мечта.
За теб, за мен, за нас!
Прегърнах те силно, целунах те нежно!
Сърцето ми застина в ужас,
защото завинаги остава тъжно!
Щом не си до мен
и аз не съм до теб!

Да живееш насила

Да живееш насила

Кажи ми ще можеш ли ти да живееш така!
Сякаш си кукла, без мисъл, без глас!
Сякаш някой нарочно смразява кръвта!
Сякаш ти връзва крилете когато летиш
и падаш надолу ужасен и крещиш!
Сякаш някой ти удря шамар,
когато се смееш, когато си щастлив
и започваш да плачеш от обида от гняв!
Сякаш си никой за него,но той още държи
да контролира всяка частица ум, тяло, сърце,
а ти може би уплашен и безсилен да мълчиш,
а може би уморен от битки просто седиш.
Да казваш"обичам те"хей така,
защото очаква от теб точно това!
Да се смееш и радваш с него,
но когато той тихо заспи,
да страдаш и преглъщаш горчиви сълзи!
Да се смееш насила,
да обичаш насила,
да живееш насила!
Кажи ми, ти ще можеш ли да живееш така?