Закъсняла разходка

Закъсняла разходка

Самотна китара засвири в нощта.
Мелодията се разнася с вятъра,
както се разнасят есенните листа.
Пада сълза и се слива с дъжда.
Заличава я бавно ...
Никой не ще чуе тъжната песен!
Никой не ще види горчивата сълза!
Късно е.
Дори някой да чуе и види,
тя няма да повярва!
Толкова пъти е вярвала!
Закъснялата разходка и дава покой.
Само тогава може да поплаче,
защото дъжда ще отмие най-сигурно сълзите,
защото когато е сама няма да чуят стона.
Блещукат фарове,забързани за някъде.
Но тя не бърза.
Бавно пристъпва в тъмната есенна нощ,
събира сили да се върне в реалността.
Самотата много и взима, но много и дава.
Краде от несбъднати щастливи мигове,
но учи да е силна и сама.
Изплакала сълзите.
Събрала сили.
Тя се връща отново.
Там я чакат, едно усмихнато дете!
И самотата.

С вкус на ягода

С вкус на ягода

Тъй дълго очите не могат да заспят!
И мислите ми все към теб летят.
Отново, неусетно сънят ме грабна,
понесе ме към чудно приказна страна.
В стая непозната аз се озовах
и в сладкия ти сън те познах.
С целувка нежна по твоето чело,
събудих те, и ти стана от топлото легло.
Слаба светлина,тиха музика и звездният блясък.
Една чайка тишината пронизва със крясък.
Топла септемврийска вечер с лек ветрец,
който развява завесата на отворения прозорец.
Вижда се ясното небе с хиляди звезди.
Дори голямата луна ще ни завиди!
Подавам ти чаша шампанско пенливо.
Вдигаме тост мълчаливо.
Започва нашата песен!
За танц е време в ранната есен.
Блусът свърши, но ние в прегръдка
се наслаждаваме на необятната гледка!
Чува се песента на щурците
и неспирния шум на вълните!
Пада звезда там над светещия фар!
Пожелах си в душата да има пожар!
"Пожелай си нещо" казах ти аз.
"но не казвай на глас"
Лунна пътека във водата се вижда.
А тя към реалния свят ни отвежда.
Събуждам се тихо, с усмивка!
Мисля за твоята нежна милувка!
Вечер когато неусетно заспя
и отново при теб отлетя!
С тихи стъпки в сънят ти ще идвам!
С целувки с вкус на ягода ще те целувам!