Опустяла душа
Знаеш ли сърцето ми е свито
от толкова обиди и тъга.
Омръзна му да страда
от чужди грешки,
от чужда простота!
Душата ми е пуста, опустяла
и лошо е, че спря да търси добрина,
не иска вече ни борба!
Сега се дави сам, сама
обгърната в лицемерие и лъжа,
а някога не бе такава.
Не бе лъжлива и измамна!
Не бе, но превърна се в такава,
защото много я бутаха в калта.
Сега мисли само за наслада
и ни за капка добрина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар