За теб, за мен, за нас

За теб, за мен, за нас

Отново в сънят ми ти дойде,
но този път не беше сам.
Тя имаше лице, сърце,
а аз не исках да е там.
Този път и аз не бях сама,
но пак усещах празнота!
Прегръщаше ме когато тя затваряше очи,
докосвах те когато той извръщаше глава от нас.
Избягахме от тях и слънцето ни галеше с лъчи.
Вятърът пееше ни песен с нежен глас,
но изведнъж небето посивя.
Земята се покри с паднали листа
и там в далечината, някой ни видя.
Така умря последната мечта.
За теб, за мен, за нас!
Прегърнах те силно, целунах те нежно!
Сърцето ми застина в ужас,
защото завинаги остава тъжно!
Щом не си до мен
и аз не съм до теб!