Това което съм
Да разкажа.
Случва се от малка,
това което съм е от тогава!
Шумен детски вик и
смях,
детска суета!
Аз се шмугвам между тях!
И започва бурна веселба!
Шейни, пързалка, ледена игра.
Оказах се с разбита, мъничка брада.
Кръвта тече, не спира!
Всички виждат, че съм жива!
След пет минути връщам се геройски,
без кръв, но с рана!
И все пак аз седя и чакам,
при мен да дойде, някой да ми каже
„о ти се върна, хайде“!
Но, не никой не дойде!
Никой не ще това контузено дете!
Всеки стой и гледа с жал,тя падна!
Да паднах, но станах сама!
И сама отидох при дядо и баба,
да премият раната злочеста!
И сама се върнах!
Сега след толкова години,
пак паднах и станах!
И все още ме гледат като контузено дете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар