Закъсняла разходка
Самотна китара засвири в нощта.
Мелодията се разнася с вятъра,
както се разнасят есенните листа.
Пада сълза и се слива с дъжда.
Заличава я бавно ...
Никой не ще чуе тъжната песен!
Никой не ще види горчивата сълза!
Късно е.
Дори някой да чуе и види,
тя няма да повярва!
Толкова пъти е вярвала!
Закъснялата разходка и дава покой.
Само тогава може да поплаче,
защото дъжда ще отмие най-сигурно сълзите,
защото когато е сама няма да чуят стона.
Блещукат фарове,забързани за някъде.
Но тя не бърза.
Бавно пристъпва в тъмната есенна нощ,
събира сили да се върне в реалността.
Самотата много и взима, но много и дава.
Краде от несбъднати щастливи мигове,
но учи да е силна и сама.
Изплакала сълзите.
Събрала сили.
Тя се връща отново.
Там я чакат, едно усмихнато дете!
И самотата.
Малко ми е странно че няма рима, но това незначава че няма послание и смисъл, и че не е хубаво.
ОтговорИзтриванеБраво
Аз мисля че е много красиво, просто нямам думи, казва толкова много........едно моментно настроение в един определен момент от даден период. Или може би и повече...
ОтговорИзтриване